18. ИЗРАИЛ ПРАЗНУВА ПАСХАТА И ПРЕМИНАВА ЧЕРВЕНОТО МОРЕ

Език Bulgarian

18. ИЗРАИЛ ПРАЗНУВА ПАСХАТА И ПРЕМИНАВА ЧЕРВЕНОТО МОРЕ
„Той порази всичките първородни в Египет... а народа Си изведе като овце.“

Цел
Да се покаже как Бог избави Своя народ от Египет, но погуби всички първородни на Египет.

„Израил е Мой син, Моето първородно.“ Това бяха Божиите думи, които Мойсей бе заповядан да каже на фараона; към тях бяха прибавени и други, още по-застрашителни: „Ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще убия твоя син, първородния ти“ (Изход 4:22-23). Величието на Яхве, Богът на Мойсей, се видя, когато един по един така наречените богове на Египет бяха победени от деветте язви. Но фараонът беше много горд и не искаше да направи, както Бог казваше. Сърцето му остана закоравяло и той заяви, че повече няма да види лицето на Мойсей. Скоро обаче щеше да почувства ръката на Яхве по още по-ужасен начин – в последната язва. Той щеше да загуби своя първороден син, наследника на египетския трон. Когато това се случеше, фараонът сам щеше да заповяда Израил да напусне (Изход 11:1).
Изход 12:1-14, 29-39; 13:17-22; 14

ПОДГОТОВКА ЗА ПАСХАТА: Изход 12:1-14
Времето за избавлението на Израил от Египет беше наближило и евреите получиха важни и подробни нареждания, които трябваше да изпълнят:

Те трябваше да поискат – както означава думата „вземат назаем“ – сребърни и златни украшения, дрехи и всичко необходимо за път. Египтяните им даваха с готовност каквото поискат, защото искаха час по-скоро да си заминат. По този начин израилтяните получиха малко възнаграждение за многото си години робство (ст. 35-36).
Месец Авив трябваше да бъде първият месец от новата година за Израил, защото започваше напълно нов начин на живот (Изход 12:2). На десетия ден от този месец всяко семейство трябваше да избере агне без недостатък. То се държеше отделено до четиринадесетия ден, когато трябваше да бъде заклано привечер, или както означава еврейският израз – „между двете вечери“ (т.е. между 15 и 18 часа) (ст. 2-6).
Нито една кост от агнето не трябваше да бъде счупена (ст. 46).
Кръвта му трябваше да се събере в съд и да се поръси с исоп върху горната греда и двата странични стълба на вратата (ст. 22).
Агнето или ярето трябваше да се опече на огън цяло (ст. 8).
Вечерта, което беше началото на петнадесетия ден от Авив, цялото семейство трябваше да остане в къщата, чиито врати бяха поръсени с кръв (ст. 7). Малките семейства трябваше да се съберат заедно в една къща.
С обувки на краката и тояга в ръка, готови да тръгнат всеки момент, те трябваше да ядат агнето набързо, заедно с безквасен хляб и горчиви треви (ст. 8, 11).
От месото на агнето не трябваше да остава нищо до сутринта. Каквото не бъде изядено, трябваше да се изгори в огъня (ст. 10).

Спазването на този празник във всичките му подробности щеше да бъде средство за избавление от смъртта, защото в тази нощ Божият ангел щеше да премине през цялата египетска земя и да убие всеки първороден в къщите, върху чиито врати не беше поръсена кръв. Някои египтяни намериха убежище в домовете, чиито врати бяха белязани с кръв, когато ангелът на смъртта преминаваше, но празникът можеше да бъде яден единствено от израилтяните (Изход 12:43). Пасха беше името, дадено на този важен празник, и Бог заповяда да бъде пазен по същия начин всяка година като възпоменание за избавлението на Израил (Изход 12:14).

ВЕЛИКАТА НОЩ НА ПАСХАТА: Изход 12:29-39
Последните думи на Мойсей към фараона бяха от Бога – ужасно предупреждение за последната страшна язва, която щеше да дойде върху Египет (виж Изход 11:4-8). След това Мойсей излезе от присъствието на фараона в голям гняв. Тази нощ щеше да бъде нощ на ужас, в която всички първородни в Египет щяха да умрат – от първородния син на фараона до първородния на всеки слуга или затворник, дори и първородните между добитъка. Само в Израил никой нямаше да пострада, за да познае фараонът „че Яхве прави разлика между египтяни и израилтяни“ (Изход 11:7).

В полунощ ангелът излезе по Божията заповед и голям вик се издигна в цялата египетска земя, защото нямаше дом, в който да не беше умрял някой. Фараонът и всичките му служители повикаха Мойсей през нощта и казаха: „Станете, излезте измежду народа ми, вие и израилтяните; идете и служете на Яхве, както казахте“ (Изход 12:31). Египтяните настойчиво ги притискаха да си тръгнат, защото се бояха, че всички ще умрат. Така фараонът разбра, че Яхве, Богът на Израил, е единственият истинен Бог (виж Изход 5:2).

ИЗХОДЪТ НА ИЗРАИЛ ОТ ЕГИПЕТ: Изход 13:17-19
Израилтяните нямаха нужда от подканване. Побързаха да съберат малкото си притежания и да тръгнат. Огромно множество – около 600 000 мъже, освен жените и децата, заедно с техните стада и добитък – започнаха пътуването си към Обетованата земя. Някои египтяни, които вече се бяха научили да се боят от Бога на Израил, тръгнаха с тях, защото знаеха, че Той е единственият истинен Бог.

Мойсей имаше още една специална задача. Йосиф бе накарал братята си да се закълнат преди много години, че костите му ще бъдат изнесени от Египет, когато Бог избави народа. Сега Мойсей заповяда това да се изпълни. Наистина Бог беше държал обещанието Си, точно както Йосиф бе казал (Изход 13:19; виж урок 14).

ВОДЕЩИЯТ ОБЛАК: Изход 13:20-22; 14:1-10
Ангелът на Бога вървеше пред множеството хора в облак, за да им показва пътя. През нощта облакът сияеше с огън и осветяваше пътеката им, а през деня вървеше пред тях като облак, който ги закриваше от горещината на слънцето. (Проследете пътуването им на библейска карта.) Те разположиха първия си стан в Сокхот, където си починаха и си направиха колиби от дървесни клони. Следващата спирка беше Етам, на края на пустинята, а след това още около 24 километра надолу до Пи-Хахирот. Това беше пусто място, обградено от планини. Именно там те научиха, че фараонът и 600 избрани колесници, както и всички колесници на Египет, са вече зад тях.

ИЗРАИЛ ПРЕМИНАВА ЧЕРВЕНОТО МОРЕ: Изход 14:11-31
Изплашени, израилтяните се обърнаха срещу Мойсей: „Понеже нямаше гробове в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята?“ (ст. 11). Нямаше къде да избягат – пътят им беше напълно отрязан. Зад тях беше фараонът, отстрани планини, а отпред – голямото Червено море.

Но Бог знаеше какво се случва. Той ги изпитваше, за да се научат да Му се доверяват. Мойсей каза на народа: „Не бойте се, стойте и ще видите избавлението от Яхве... Яхве ще воюва за вас, а вие ще останете спокойни“ (Изх. 14:13-14). Тогава облачният стълб се премести зад Израил, така че на египтяните им стана тъмно като нощ, но за Израил светеше светлина. Докато Мойсей простря жезъла си над морето, Бог изпрати силен източен вятър през нощта, който раздели водите на Червеното море и направи сух път към другия бряг. Божият народ премина безопасно „и водите им бяха като стена отдясно и отляво“ (ст. 22).

Когато египтяните се опитаха да последват, ангелите на Бога свалиха колелата на колесниците им! Израил вече беше в безопасност от другата страна и Бог каза на Мойсей да простре отново жезъла си. Щом го направи, Бог върна водите върху египтяните, които бяха в средата на морето, и всички се издавиха. С този последен удар върху Египет цялата му сила беше сломена и Израил излезе победител. Мойсей, Мариам и целият народ пяха за великата победа, която Бог извърши в онзи ден, и възхваляваха Бога за Неговата доброта.

УРОК ЗА НАС
„Яхве ще воюва за вас, а вие ще останете спокойни.“

Тези думи на Мойсей ни показват един много важен урок. Бог спасява. Нашата задача е да вярваме и да се покоряваме.

Виждаме как Бог даде Мойсей като избавител; как Бог даде на Израил начин за спасение, когато ангелът на смъртта премина; и виждаме как Бог отвори Червеното море, за да спаси Израил и да унищожи Египет. „Чрез вяра те преминаха през Червеното море като по суха земя“ (Евреи 11:29).

Бог иска да се научим в ежедневието си да Му се доверяваме, така както Израил трябваше да научи този урок.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Израил премина от Египет, през Червеното море, към нов живот на отсрещния бряг, по пътя към Обетованата земя. Това преминаване през Червеното море апостол Павел нарича един вид кръщение: „Всички бащите ни бяха под облака и всички минаха през морето; и всички се кръстиха в Мойсей, в облака и в морето“ (1 Кор. 10:1-2).

Както кръщението е „погребване във вода“, така и Израил беше „погребан“ или скрит от поглед под облака и от стената вода от двете страни. Египет представяше стария им начин на живот, когато не служеха на Бога правилно и ходеха в невежество спрямо Неговите закони.

Когато Мойсей, техният избавител, дойде при тях, те се научиха да му вярват и да гледат на него като на водача, който можеше да ги изведе на свобода. Те видяха Божията мощ, явена в язвите, и Му се довериха. Така преминаха Червеното море „с вяра“ (Евреи 11:29).

Тази история прилича на кръщението. Когато човек вярва в Бога и Му се доверява, той се кръщава и оставя стария си начин на живот. Както Израил започна нов живот от другата страна на морето, така и кръстеният човек „ходи в нов живот“ (Римляни 6:4). Той е „в Христос“ и трябва да живее достойно за името на Христос, което носи.

Всеки израилтянин трябваше да участва в пасхалното агне в Египет, преди да бъде освободен. Христос е нашето „пасхално агне“ (1 Кор. 5:7). Единственият начин да участваме в Него е чрез кръщение в Неговото име.

ВЪПРОСИ
Кратки отговори

Коя беше страшната десета язва, която щеше да дойде върху Египет?
Какво трябваше израилтяните да поискат от египтяните?
В кой месец се празнуваше Пасхата?
Какво трябваше да се направи с кръвта на пасхалното агне?
Къде трябваше да се яде агнето?
Какво се случи в полунощ на пасхалната нощ?
Какво научи фараонът за Яхве?
Какво каза Мойсей на народа, когато те мислеха, че всички ще бъдат убити от фараона?
Кой беше избавителят на Израил?

Подробни отговори

Разкажи колкото можеш от указанията, дадени на израилтяните, за да бъдат спасени, когато ангелът на смъртта премина.
Как Бог най-накрая унищожи фараона и спаси израилтяните от неговата зла ръка?
Как Бог водеше народа Израил по пътя, когато излязоха от Египет?
Разкажи какво знаеш за преминаването на Червеното море.

Допълнителни отговори