„И да се радваш за всяко добро нещо, което Господ, твоят Бог, ти е дал.“
Цел
Да се покаже как Израил, когато окончателно се установи в Обетованата земя, трябваше да се покланя на Бога като народ, като пази празниците, дадени в Закона чрез Моисей.
Бог написа десетте заповеди върху две каменни плочи и даде на Моисей и много други закони, за да водят народа в ежедневния им живот: как да се отнасят със съседите си, как да засаждат и да се грижат за посевите си, когато влязат в Обетованата земя, и много други наредби. Ако народът се покоряваше на Божия Закон, можеше да очаква прекрасно бъдеще. Бог щеше да ги благослови с изобилна жетва, добро здраве и безопасност от враговете им (Изх. 34:24).
Имаше и важни правила за поклонение. Едно от тях беше, че три пъти в годината всеки мъж трябваше да се явява пред Бога на мястото, което Той щеше да избере (Вт. 16:16). Тези времена бяха известни като „празниците на Господа“. Макар да се наричаха „празници“, целта не беше хората да прекарват времето си само в ядене и веселие. Това бяха времена на тържествено събиране, когато те се събираха заедно, за да размислят трезво върху Божието Слово и да се радват заедно заради надеждата, която споделяха. Те гледаха напред към времето, когато обещанията, дадени на Авраам, Исаак и Яков, щяха да се изпълнят и цялата земя да се изпълни със славата на Бога (Чис. 14:21).
Левит 23
ПРАЗНИКЪТ ПАСХА: Левит 23:4-8
Празникът Пасха се празнуваше всяка година на четиринадесетия ден от първия месец – същия ден, в който Пасхалното агне за първи път беше заклано и изядено в Египет. Той трябваше да бъде възпоменание, напомняне на израилтяните за нощта, когато ангелът на Бога премина и пощади еврейския народ, докато първородните синове и добитък в египетските домове бяха погубени. Кръвта на агне беше поръсена върху вратата и горния праг на домовете на евреите и те бяха спасени от страшните Божии язви.
Всяка година по същото време всяко семейство в Израил трябваше да заколи агне, да го изпече и да го изяде с горчиви треви и безквасен хляб. Децата трябваше да бъдат научени как Бог е извел бащите им от Египет с велико избавление. За да се празнува този празник (и другите празници), народът трябваше да се събира „на мястото, където Аз поставих Името Си“. Това беше в и около скинията, след като Израил се установи в земята.
ПРАЗНИКЪТ ПЕТДЕСЯТНИЦА (ИЛИ СЕДМИЦИ): Лев. 23:9-22
Израилтяните трябваше да броят седем седмици, започвайки от деня след Пасхата. На следващия ден след седемте седмици (общо петдесет дни) се празнуваше „Празникът на седмиците“. В Новия завет той е наречен „Петдесетница“, което означава „петдесети ден“.
Този празник беше време на радост и благодарност. Народът имаше възможност заедно да възхвали Бога за великите Му благословения по време на жетва. Той трябваше да им напомня, че всяко добро идва от Бога и че винаги трябва да Му благодарят, признавайки Кой е източникът на всички благословения.
Пшеницата вече беше ожъната по това време, но преди да ядат от зърното сами, те първо трябваше да принесат жертва на Бога. От зърното се правеше брашно за две хлябни приноса, които се принасяха пред Бога. Това трябваше да ги научи, че Бог винаги трябва да бъде на първо място. Ако даваме най-доброто на Бога, Той ще се погрижи да има достатъчно и за нас.
ПРАЗНИКЪТ НА ШАТРИТЕ: Левит 23:24-44
Великият Ден на умилостивението беше на десетия ден от седмия месец, а Празникът на шатрите започваше на петнадесетия ден от същия месец. Това беше краят на земеделската година, когато целият урожай беше вече събран.
Гроздето, маслините и смокините се прибираха преди да дойдат есенните дъждове. Думата „шатра“ или „колиба“, както още се нарича, означава „малък подслон“ – подобен на онези, които израилтяните направиха в Сокхот (което значи „шатри“). Виж Урок 18. По това време се принасяха много жертви и приноси, а никаква работа не беше позволена. На първия ден те трябваше да вземат „клоните на хубави дървета, палмови клони и върби при потоци“ и да си направят шатри за семействата си. Те трябваше да седят и да разказват отново историята за това как Бог ги изведе от Египет, припомняйки си, че бащите им живяха в шатри и колиби, когато Бог първо ги избави от робството. „И ще се радвате пред Господа, вашия Бог, седем дни“ (Лев. 23:40).
УРОК ЗА НАС
Много векове след даването на Закона чрез Моисей, Бог изпрати пророк Малахия да каже на народа на Израил как те са се провалили да пазят Божиите заповеди. Те все още идваха в храма, принасяха жертви и пазеха празниците, но не даваха на Бога най-доброто, нито Го служеха с любов. Те принасяха болни и недъгави животни вместо безупречни и Бог каза: „Вие Ме ограбвате“ (Мал. 3:9-10). Народът смяташе за глупост да изгарят здрави животни в жертва. Те поставяха себе си на първо място и даваха на Бога това, което така или иначе не искаха. Но Бог каза, че ако се покаят и Му принасят най-доброто от сърце, Той ще излее благословение върху тях, така че житниците им да не могат да поберат урожая.
Трябва да научим, че и ние можем да „ограбим“ Бога, ако не Му даваме най-доброто си. Исус учеше същия принцип: „Търсете първо Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Мат. 6:33). Бог ще се погрижи за всички наши ежедневни нужди, стига да Го поставим първи в сърцата и умовете си.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Когато израилтяните влязоха в Ханаан, те трябваше да се заселят на земята като земеделци. Годината им щеше да преминава в обработване на почвата, засаждане и накрая жътва. Това, разбира се, беше време на радост, защото жътвата е плод на труда на човека.
Празниците на Яхве имаха своето точно място в земеделската година по специална причина. Бог е като земеделец, който сее добро семе (благата вест за Царството и за нещата, свързани с името на Исус Христос). Той изпрати служители като пророците и апостолите, които се грижеха за растежа на растението (тоест Словото в сърцата на хората) до времето на жътвата (когато Исус Христос се завърне на земята) (Мат. 13:38-43).
Тази жътва ще бъде от хора, които в живота си са обичали Бога и са Му се покорявали, винаги отдавайки Нему най-доброто. Тези хора ще получат място в Неговото славно царство, което ще трае хиляда години, а в края му Бог отново ще събере последната част от Своята велика жетва – праведните смъртни хора, които ще живеят през Царството.
Когато всички бъдат окончателно събрани, както последните плодове на Празника на шатрите бяха прибрани, ще настъпи време на радост, каквато никога досега не е имало, защото Божият план със сътворението ще бъде завършен: „Наистина, жив Я съм, цялата земя ще се изпълни със славата на Яхве“ (Числа 14:21).
ВЪПРОСИ
Кратки отговори
- Какви закони даде Бог на Моисей освен десетте заповеди?
- Какво обеща Бог на народа, ако пазят Неговия закон?
- Колко пъти в годината мъжете трябваше да идват, за да се поклонят?
- Какви бяха имената на трите най-важни празника?
- Какво важно събитие от историята на Израил трябваше да се помни чрез Пасхата?
- Какво беше другото име на Празника на седмиците?
- Какъв урок научаваше народът на Празника на седмиците?
- Какво трябваше да напомня Празникът на шатрите на израилтяните?
- В какво живееха хората по време на Празника на шатрите?
Подробни отговори
Празниците на Яхве бяха събирания на народа на Израил, за да благодарят на Бога.
- Разкажи всичко, което знаеш за Празника Пасха.
- Разкажи какво знаеш за Празника на шатрите.
- Защо пророк Малахия каза, че Израил е ограбил Бога?
Допълнителни отговори
4. Какви видове жътви на земята ще събере Бог за Своята слава?
5. Кога ще се състои последната Божия жетва?
6. С каква цел бяха дадени Празниците на Яхве на Израил?