„Той ги водеше в пустинята като стадо.“
Цел
Да се покаже как Бог се грижеше за Своя народ в пустинята.
От другата страна на Червеното море израилтяните все още бяха водени от облака и поеха към пустинята Сур. Пред тях се простираха километри и километри дълги пясъчни хълмове. В продължение на три дни преминаваха през тази безлюдна земя, без да намерят вода, докато най-накрая стигнаха до Мера.
Изход 15:22-27; 16; 17
ВОДИТЕ ПРИ МЕРА: Изход 15:23-26 И ЕЛИМ: Изход 15:27
След дълго и горещо пътуване огромното множество израилтяни стигна до Мера. Най-сетне намериха вода — но за голямо тяхно разочарование, тя беше горчива и негодна за пиене. Народът започна да роптае против Мойсей: „Какво ще пием?“ — сякаш Мойсей можеше да им намери вода! Но както при всички свои проблеми, Мойсей се помоли на Бога за помощ.
Бог му каза да хвърли едно определено дърво във водата и горчивата вода стана сладка (ст. 25). Бог не ги беше изоставил. Той винаги щеше да се грижи за нуждите им, но те имаха много уроци да научат и Той ги изпитваше. Ако слушаха внимателно Неговите думи, които Мойсей винаги им предаваше, и пазеха заповедите Му, Той нямаше да им донесе нито една от болестите, които сполетяха египтяните. Както бе изцелил горчивата вода в Мера, така щеше да се грижи за тях, докато Му се доверяваха.
От Мера те продължиха до Елим. Там имаше изобилие от вода и сянка — дванадесет извора и седемдесет палми — и „те се разположиха на стан при водите“ (ст. 27).
БОГ ДАВА НА СВОЯ НАРОД ХРАНА В ПУСТИНЯТА: Изход 16:1-36
Отново голямото множество евреи тръгна и разположи стана си край Червеното море (Числа 33:10). Това беше много километри южно от мястото, където бяха преминали, и без съмнение си спомняха, че от другата страна на водата лежеше Египет, където вече не можеха да се върнат. Бяха минали четири седмици от изхода от Египет. Бог беше осигурил всичко необходимо за тях, но пътят не беше лек и те роптаеха и недоволстваха. Те нападнаха Мойсей и Аарон с думите: „Изведохте ни в тази пустиня, за да уморите цялото това множество от глад“ (ст. 3). Те бяха гладни и мислеха само за Египет като място, където „ядяхме хляб до насита“ (ст. 3). Забравиха робството и жестокостта на египетските си господари; забравиха защо Бог ги бе извел и Обетованата земя, която беше пред тях.
Бог чу ропота им и каза на Мойсей: „Ето, Аз ще ви дам да вали хляб от небето“ (ст. 4). Отново Бог щеше да използва великата Си сила и да прекрати недоволството им с едно чудесно знамение.
Същата вечер щяха да имат месо за ядене (ст. 12), а на сутринта – хляб. „И вечерта препелици дойдоха и покриха стана, а сутринта росата лежеше около стана“ (ст. 13). Когато росата се вдигна, по земята намериха манна — малки кръгли люспи, „тя беше като кориандрово семе, бяла, и вкусът ѝ беше като на питки с мед“ (ст. 31).
Когато я видяха, те казаха „манна?“ — което значи „Що е това?“ (ст. 15). И така я нарекоха. Това беше хлябът, който Бог им бе обещал. Израилтяните получиха специални нареждания как да събират тази храна: трябваше да я събират само според заповедта на Бога.
Те трябваше да събират всеки ден „всеки според яденето си“ (ст. 18). Ако някой събираше повече от необходимото за деня, на следващата сутрин то се разваляше и „завъждаше червеи и смърдеше“ (ст. 20).
Но в шестия ден трябваше да съберат достатъчно за два дни, за да могат да почиват в седмия ден, който беше събота. Тогава манната се запазваше.
Тази манна беше давана на Израил всеки ден през всичките четиридесет години, докато бяха в пустинята (ст. 35). Бог никога не забрави да им осигурява храна.
БОГ ДАВА ВОДА ОТ СКАЛАТА: Изход 17:1-7
Отново израилтяните преместиха стана си и дойдоха в Рефидим, и „нямаше вода за пиене за народа“ (ст. 1). Уплашени, че може да умрат, те отново роптаеха против Мойсей. Каква трудна задача беше това за него — с цялото си обучение да води това голямо множество! „Мойсей извика към Яхве: Какво да сторя на този народ? Те малко остава да ме убият с камъни“ (ст. 4). Бог каза на Мойсей да вземе жезъла си и да отиде с водачите на Израил при една скала в Хорив, и да удари скалата с жезъла. Когато удари скалата, вода потече като река! Имаше достатъчно вода за жадното множество. Бог извърши още едно чудо пред очите им. С такъв могъщ Бог, който се грижеше за тях, от какво трябваше да се безпокоят за ежедневните си нужди?
АМАЛИКИТЕ НАПАДАТ ИЗРАИЛТЯНИТЕ В РЕФИДИМ: Изход 17:8-16
Нов вид опасност заплаши Израил по време на пътуването им. Отрядите на амаликитите изведнъж ги нападнаха отзад, „всичкия слаб, който бе зад тебе, когато ти беше уморен и изнурен“ (Втор. 25:18). Това беше подъл удар. Изглеждаше, че неподготвените израилтяни ще бъдат победени.
Мойсей назначи един верен младеж на име Исус Навиев за предводител и му каза: „Избери ни мъже и излез, сражавай се с Амалик“ (ст. 9). Битката се водеше яростно в долината, докато Мойсей, Аарон и Ор наблюдаваха от хълма. „И когато Мойсей вдигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато отпущаше ръката си, Амалик надвиваше“ (ст. 11). Така беше: когато Мойсей държеше ръцете си високо в молитва, израилтяните имаха успех. Когато ръцете му натежаваха от умора, Аарон и Ор ги подпираха, докато Мойсей седеше върху камък да си почине. Там остана до края на деня, когато Израил най-накрая победи силната войска на Амалик (ст. 11-14). Така Бог показа Своята мощ и грижата Си за тези, които Му се доверяват. „Блажен е онзи народ, на когото Бог е Яхве, народът, който Той е избрал за Свое наследство“ (Пс. 33:12-16).
След края на битката народът се върна в стана и там Мойсей издигна жертвеник. Това беше, за да напомня на Израил за тази победа. Бог каза на Мойсей да запише цялата история в книга, защото Бог бе решил Израил завинаги да помни, че амаликитите са врагове. Молитвите на Мойсей бяха много силни в онзи ден, и Бог винаги ще отговаря на молитвите на верните мъже и жени в трудности.
УРОК ЗА НАС
Бог благославя онези, които се доверяват на Него. Това не означава, че Той ще ни даде всичко, което искаме, но от този урок научаваме, че Той ще ни даде всичко, от което се нуждаем. Той даде на Израил храна, вода и защита в продължение на четиридесет години. Какво повече можеха да искат, когато пред тях беше и Обетованата земя! Дори дрехите и обувките им не се износиха и нозете им не отекоха, въпреки че вървяха хиляди километри. Мойсей по-късно им напомни за всички тези неща малко преди да умре.
Повечето хора в този свят умират, защото нямат достатъчно храна, дрехи или подслон. Бог винаги се е грижил за нашите нужди и ни е дал обещанието за вечен живот в Неговото царство. Нека никога да не роптаем, а винаги да сме благодарни и да се доверяваме на Бога, че Той ще осигури.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Бог не направи живота на израилтяните в пустинята лесен. Това би било като да ги разглези. Той искаше те да се докажат достойни за всичко, което беше приготвил за тях, за да оценят Неговата доброта и любов. Мойсей им напомни за всичко това малко преди да умре: „Бог те води тия четиридесет години в пустинята, за да те смири и да те изпита, за да познае какво има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му или не“ (Втор. 8:2). Бог ги остави да огладнеят, за да бъдат истински благодарни за манната; остави ги да ожаднеят, за да бъдат истински благодарни за чудото с изцелените води и за водата от скалата; остави амаликитите да ги нападнат, за да научат, че Бог дава победата, когато се молим за помощ.
Във всичко това урокът беше: „за да ти покаже, че човек не живее само с хляб, а с всяко слово, което излиза от устата на Яхве“ (Втор. 8:3). Господ Исус Христос, когато беше изкушаван в пустинята четиридесет дни, цитира тези думи на изкусителя, когато беше гладен. Той бе прекарал целия си живот в усвояване на този урок. Умът Му беше изпълнен с Божието слово и така победи греха. По същия начин и ние трябва да четем Божието слово всеки ден и да размишляваме върху неговите уроци. То ще ни направи „мъдри за спасение“ (2 Тим. 3:15). Ще знаем как да избираме доброто и да отхвърляме злото. Така нашият характер ще расте, за да прилича на характера на Господ Исус Христос, Който е наречен „хлябът на живота“, защото „който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее“ (Йоан 6:35). Само чрез Него ще имаме вечен живот.
ВЪПРОСИ
Кратки отговори
- Какво не беше наред с водата при Мера?
- Какво беше казано на Мойсей да направи, за да направи водата годна за пиене?
- Каква храна даде Бог на множеството, когато роптаеха край Червеното море?
- Какво означава думата „манна“?
- Как беше дадена вода на народа при Рефидим?
- Кой зъл народ нападна израилтяните при Рефидим?
- Какво правеше Мойсей, докато битката се водеше при Рефидим?
- Кой беше верният млад мъж, назначен от Мойсей да води Израил срещу амаликитите?
Подробни отговори
- Разкажи как Бог даде манната и специалните нареждания, които даде за събирането ѝ.
- Как Бог осигури храна и вода за голямото множество израилтяни в пустинята и какво научаваме от този урок?
- Опиши как народът Израил получи победа над амаликитите при Рефидим и какво научаваме от този урок.
Допълнителни отговори
- Защо Бог позволи на Своя народ да огладнее и ожаднее много, преди да им даде храна и вода?
- Кой е истинският хляб на живота?
- Исус, подобно на Израил, претърпя голям глад в пустинята. С какво отношението на Исус беше различно от това на народа Израил?