20. ИЗРАИЛ ПРИ СИНАЙ

Език Bulgarian

„Ти слезе и на планина Синай, и им даде прави съдби и верни закони, добри наредби и заповеди.“

Цел
Да се покаже как Бог даде Своите закони и заповеди на Израил, Своя избран народ.

Бог беше избавил Израил от Египет и ги води три месеца през пустинята, докато най-сетне стигнаха до планината Синай, както по-рано бе обещал на Мойсей (Изход 12).
Спомняш си, че израилтяните бяха роби в Египет и най-вероятно имаха малко или никакво познание за Бога и за това как Той искаше да живеят. Нужно беше този избран народ да познае Божия път, защото Бог каза: „Вие ще Ми бъдете царство свещеници и свят народ“ (Изход 19:6). За да могат израилтяните да бъдат достойни граждани на Божието царство, те трябваше да знаят кое е правилно и кое е грешно. Затова беше необходимо да им се дадат закони, които да им покажат Божиите пътища, за да Му се покоряват и да Му бъдат угодни. Тези закони също така им разкриваха колко тежко е да се греши против своя Бог.
Изход 19 и 20

ИЗРАИЛ ПРИ СИНАЙ: Изход 19:1-15
Когато народът стигна до Синай, те разпънаха стан и Мойсей се качи на планината, за да говори с Божия ангел. На Мойсей му беше казано защо Бог е водил еврейския народ през толкова трудни пътувания и каква е Неговата цел с тях. Чудесното обещание за бъдещето им стана ясно, когато Бог каза: „А сега, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, тогава вие ще Ми бъдете собствен народ измежду всичките племена, защото Моя е цялата земя; и вие ще Ми бъдете царство свещеници и свят народ“ (ст. 5–6).

Мойсей слезе при народа и им предаде това чудесно обещание, на което те отговориха: „Всичко, що е казал Яхве, ще сторим“. Тогава Бог каза на Мойсей, че след три дни ще се срещне с целия народ. Те трябваше да се измият и да се приготвят за това велико и вдъхващо страхопочитание събитие. Бяха поставени граници около планината, защото Бог каза, че мястото е свято. Те бяха предупредени да не се докосват до нея, иначе ще умрат: „Ръка да се не допре до нея, а ще бъде убит с камъни… било човек или животно“ (ст. 13).

БОЖИЕТО СЛОВО – ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ: Изход 19:16-25; 20
На третия ден „имаше гърмове и светкавици, и гъст облак над планината, и глас на тръба твърде силен, така щото цял народ, който беше в стана, се уплаши“ (ст. 16). Мойсей доведе народа при подножието на планината, а Бог слезе и покри върха ѝ с огън и дим, и цялата планина се тресеше силно. Можем да си представим чудото и страха, който изпълни народа, докато стояха в мълчание. Те бяха в самото присъствие на Яхве, макар и да не Го виждаха. Гласът на тръбата се проточи и ставаше все по-силен и по-силен.

Само Мойсей се изкачи на планината и там Бог му даде наставления, които той предаде на народа. И тогава, изсред огъня и облака, народът чу гласа на Бога – ясен и страшен (Втор. 4:11-13), който прогласи десетте заповеди:

Да нямаш други богове освен Мене.
Да не си правиш кумир.
Да не изговаряш напразно Името на Яхве, твоя Бог.
Помни съботния ден, за да го освещаваш.
Почитай баща си и майка си.
Да не убиваш.
Да не прелюбодействаш.
Да не крадеш.
Да не свидетелстваш лъжливо.
Да не пожелаваш.

Когато Бог завърши да говори, гърмовете, светкавиците и звукът на тръбата продължиха и народът бе обзет от ужас. Те казаха на Мойсей: „Ти говори с нас и ще слушаме; но да не говори Бог с нас, за да не умрем“ (Изх. 20:19).

Тогава Мойсей отново се изкачи на планината, където Бог му даде допълнителни закони, които той по-късно предаде на народа. Всички тези закони и заповеди щяха да им помогнат да се научат да бъдат особен народ за своя Бог. Те щяха да научат как да се отнасят един към друг и как да се държат спрямо народите, сред които щяха да живеят. Бог също обеща да изпрати ангел пред тях, за да ги води безопасно към Обетованата земя, но ги предупреди: „Пази се пред Него… защото Моето Име е в Него“ (Изх. 23:21).

Когато Мойсей завърши да изрича всички тези заповеди, народът с готовност се съгласи да се покорява: „Всичко, що е казал Яхве, ще сторим и ще бъдем послушни“ (Изх. 24:7). Те сключиха завет – тържествено обещание да бъдат Божий особен народ. От Синай нататък те трябваше да вървят напред като народа Израил, за да наследят земята, обещана на Авраам, Исаак и Яков.

УРОК ЗА НАС

Най-великият урок ясно се вижда в десетте заповеди. Ако ги прилагаме в живота си ден след ден, те ще ни помогнат да станем истински синове и дъщери на Бога. Трябва да се научим да мислим първо за Бога във всичко и да обичаме ближния си като себе си. Господ Исус Христос каза, че да обичаме Бога с цялото си сърце, ум и сила е първата и най-голяма заповед. „А втора, подобна на нея, е тая: Да обичаш ближния си като себе си. На тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“ (Матей 22:37-40).

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Целта на Бога, когато даде на Израил Своя закон, беше да ги научи по кой път трябва да вървят, защото Неговият закон бе даден, за да бъде изпълняван. Той трябваше да научи Израил кое е правилно и кое е грешно, и да им напомня, че те са свят, отделен народ, който никога не бива да забравя своя Бог. Така законът на Бога им напомняше за Него във всичко – в дома, в тяхното обучение и в ежедневната им работа.

Когато погледнем десетте заповеди, виждаме, че те са разделени на две групи по пет. Първите четири се отнасят до това как Израил трябваше да се покланя на Бога; петата засяга семейния живот; а останалите пет показват каква грижа трябва да проявяват в отношенията си с ближните.

Макар че днес ние не сме задължени да спазваме Закона на Мойсей, все пак трябва да се покоряваме на тези заповеди, защото Господ Исус Христос ни учи да правим това (виж Урок за нас). Например, девет от десетте заповеди са повторени в Новия завет, а четвъртата заповед (относно съботата) трябва да се изпълнява в истинския ѝ смисъл – не да угаждаме на себе си, а да се радваме да вършим Божията воля всеки ден (Исая 58:13-14).

Законът на Мойсей е премахнат, но Бог все още извиква от всички народи мъже и жени на вярата. Онези, които приемат Истината по определения начин – чрез вяра и кръщение в Исус Христос – се смятат за „избран род, царско свещенство, свят народ, народ придобит“, както Израил беше под Мойсей (1 Петр. 2:9; срв. Изход 19:5-6).

ВЪПРОСИ

Кратки отговори