6. ПРИЗОВАВАНЕТО НА АВРАМ

Език Bulgarian

"В теб ще бъдат благословени всички семейства на земята."

Цел

Да научим обещанията на Бог към Аврам и какво значат те.

Хората скоро забравили урока от потопа и тяхната нечестивост отново се увеличила, когато се обърнали към поклонение на идоли. Аврам живеел в Ур Халдейски, близо до град Вавилон. Ур бил един от главните градове на Халдея, със великолепен зикурат – храм, в който хората се покланяли на лунния бог. В цялата тази земя хората се прекланяли пред много богове – слънцето, луната, звездите и много други. Лидерите на това лъжливо поклонение били магьосници и астролози, подобни на тези, споменати по-късно в Даниил 4:7.
Бит. 11:31–12:10

СЕМЕЙСТВОТО НА АВРАМ НАПУСКА УР: Битие 11:31-12:1

Аврам не бил възпитан в Истината от детството си, защото родителите му се покланяли на идоли, както и хората около тях. „Вашите бащи някога живееха отвъд реката (т.е. отвъд река Ефрат) – дори Тара, бащата на Авраам и бащата на Нахор – и те служеха на други богове“ (Исус Навин 24:2-4). По-късно обаче „Тара взе Аврам, своя син, Лот… и Сарая… и излязоха с тях от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя. И дойдоха до Харан и се заселиха там“ (Битие 11:31).

В Деяния 7:2-4 ни се разказва защо те напуснали Ур и пътували на север към Харан. Бог бил говорил на Аврам в Ур, като му казал да напусне това място и да отиде в земя, която Той ще му покаже. Тара, неговият баща, и останалата част от семейството очевидно също били готови да тръгнат. Но когато стигнали до Харан, не продължили по-нататък. Там всички останали, докато Тара не починал. Тогава Аврам, в послушание на Божията заповед – „Излез от земята си, от рода си и от бащиния си дом в земята, която ще ти покажа“ (Битие 12:1) – взел със себе си Сарая, своята жена, Лот, своя племенник, техните стада, добитък и притежания и преминал реката. С това той станал известен като „Аврам Евреина“, което означава „пресичащият“ (Битие 14:13). Така той започнал нов живот.

ВТОРОТО ПРИЗОВАВАНЕ НА АВРАМ И ЧУДЕСНОТО ОБЕЩАНИЕ НА БОГ : Битие 12:2-4

Бог отново говори на Аврам в Харан. Той му даде първото голямо и чудесно обещание, записано в Битие 12:2-3. Бог обеща на Аврам:

(а) Че той ще стане велик народ.
(б) Че името му ще бъде велико и той ще стане благословение.
(в) Че Бог ще благославя онези, които го благославят, и ще проклина онези, които го проклинат.
(г) Че в Аврам ще бъдат благословени всички семейства на земята

Наистина това беше велико обещание. Аврам, с голяма вяра и смелост, на 75-годишна възраст, събра семейството си – Сарая, своята жена (по-късно наречена Сара), Лот, своя племенник, пастирите си и слугите си – и премина река Ефрат в земята Ханаан (Битие 12:4).

Апостол Павел говори за голямата вяра на Аврам в Евреи 11:8: „С вяра Авраам, когато беше повикан да излезе на място, което щеше да наследи, послуша и излезе, без да знае къде отива.

АВРАМ В ОБЕЩАНАТА ЗЕМЯ: Битие 12:5-10

Аврам и семейството му влезли в земята Ханаан и пътували до Сихем (ст. 6), където той построил олтар и се поклонил на Бога, без съмнение благодарейки Му за безопасното си пътуване. Там Бог направил още едно обещание, като казал: „На твоето потомство ще дам тази земя“ (ст. 7).

4 От Сихем те продължили на юг към Ветил, където Аврам построил още един олтар. Той продължил да обхожда земята, но поради силния глад в Ханаан влязъл в Египет и живял там известно време.

Пътуването от Ур Халдейски било дълго, а предстояли още километри за изминаване на обратния път към Ханаан. Бог беше казал: „На твоето потомство ще дам тази земя.“ До днешния ден Аврам и потомството му не са получили тази земя. Но каквото Бог е обещал, със сигурност ще го изпълни (вж. Деяния 7:5). Аврам ще бъде възкресен от мъртвите при завръщането на Господ Исус Христос и тогава ще получи земята, обещана на него и на потомството му преди много векове.

УРОК ЗА НАС

По време на своите пътувания Аврам построявал олтари, за да се покланя на Бога, отдавайки Му хвала и благодарност за познанието на Неговата истина и призовавайки Го да изпълни Своята воля. Ние правим същото днес, когато се молим Божието царство да дойде и Господ Исус Христос да се завърне на земята. Аврам вярваше в Божиите обещания, и ние трябва да правим същото. Той е прекрасен пример за нас за вяра (да вярваме на Бога) и послушание.

Когато Аврам напусна Ур, той остави зад себе си стария си начин на живот. Вече не живееше в удобна къща, заобиколен от всеки лукс на живота. Сега той беше жител на шатра, „странник и пришълец на земята“ (Евреи 11:13). Бог му беше обещал земята Ханаан за вечно притежание, но той знаеше, че това обещание няма да се изпълни, докато не възкръсне. Така че той беше доволен да странства по тази земя като чужденец, живеейки в шатри през целия си живот, докато Бог не го направи неин притежател завинаги.

Макар че Бог не очаква от нас да напуснем домовете си и да живеем в палатки, Той иска от нас да покажем същата вяра като Аврам. Той иска да не придаваме значение на комфорта и лукса на живота, а с радост да очакваме щастливото време, когато ще живеем в тази земя заедно с Аврам и всички верни мъже и жени от миналото.

Ние трябва да се отделим от пътищата на света, както Аврам се отдели от пътищата на ханаанците, и да служим на живия Бог с вярно послушание.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

„Пресичането“ на река Ефрат означаваше изоставяне на нечестието и идолопоклонството на Вавилон, за да се започне нов живот. Същото се случва и с нас, когато се кръщаваме в Христос: „...и ние да ходим в нов живот“ (Римляни 6:4). Ние оставяме пътищата на света, за да започнем нов живот. Макар че Аврам беше „наследник на света“ (Римляни 4:13), той не получи „наследство“ в него по време на живота си (Деяния 7:5), а беше „странник и пришълец“ там (Евреи 11:8-9). Неговата вяра е пример за всички Божии хора (Римляни 4:23-24). Макар и те да са „наследници на света“, не трябва да се стремят към неговите привлекателности в настоящето, а да чакат търпеливо завръщането на Господа от небето.

Обещанието, което Бог даде на Аврам в Битие 12:3 („В теб ще бъдат благословени всички народи“), беше Евангелието (Галатяни 3:8). Евангелието означава „добра вест“ или „радостна новина“. Добрата вест е, че чрез потомството на Аврам (Исус Христос) дори ние, които сме езичници, можем да се свържем с Аврам чрез кръщение. Когато се кръщаваме, ставаме част от великото Божие семейство, към което принадлежеше Аврам, и така наследяваме Божиите обещания, дадени на него.

Еврейският народ, сега разпръснат поради греховете си, ще стане велик народ (Битие 12:2), когато изкупителят (Исус Христос) дойде в Сион и „ще отвърне нечестието от Яков“ (Римляни 11:26; Исая 59:20).

Така евреите и езичниците ще бъдат благословени заедно с верния Аврам, когато Божието царство бъде установено и Господ Исус Христос царува като цар над цялата земя. Това ще бъде славна епоха на мир и щастие за всички народи: „Името Му ще пребъде довека; докато слънцето трае, ще се разпространява името Му, и в Него ще се благославят; всичките народи ще Го облажават“ (Псалм 72:17).

ВЪПРОСИ

Кратки отговори